И тук, както в "Обещанието на зората", Ромен Гари говори за видяното, преживяното и обичаното. От Вишински до Гручо Маркс, от Чърчил до Де Гол, от героите на свободна Франция до посланиците и Холивуд - поредица от срещи, портрети и събития, галопът на един търсач на приключения, който създава усещането, че е преживял няколко живота: пилот, дипломат, писател, режисьор и сценарист... и винаги отдаден, винаги влюбен във вечното женско начало.
Из предговора на "Галимар": "Нямах никакъв избор с име като Ромен: моя специалност щеше да бъде романът. За 36 години публикувах трийсетина книги... Не се хваля. Човек никога няма с какво да се похвали... Поглъщах и близките си, поемах живота им и безскрупулно го превръщах в литература... Да, взимах. Но и давах книга след книга, хиляди страници, предоставени на света - взимайте, слушайте, мечтайте, смейте се, плачете, размишлявайте - оставете ми да ви дам още повече!... Но така и не можах да повярвам, че литературата откупва страданието. Собственото ми незаконно дете. Нарекох го Емил Ажар. Пак от руски. Гари: Гори! Ажар: Жар. Ромен Гари на 70, 80, 90? Гротескно. Немислимо. Да си пръснеш черепа. Куршум в гърлото..." Из "Ромен Гари: въпросник за пред Страшния съд"
И тук, както в "Обещанието на зората", Ромен Гари говори за видяното, преживяното и обичаното. От Вишински до Гручо Маркс, от Чърчил до Де Гол, от героите на свободна Франция до посланиците и Холивуд - поредица от срещи, портрети и събития, галопът на един търсач на приключения, който създава усещането, че е преживял няколко живота: пилот, дипломат, писател, режисьор и сценарист... и винаги отдаден, винаги влюбен във вечното женско начало.
Из предговора на "Галимар": "Нямах никакъв избор с име като Ромен: моя специалност щеше да бъде романът. За 36 години публикувах трийсетина книги... Не се хваля. Човек никога няма с какво да се похвали... Поглъщах и близките си, поемах живота им и безскрупулно го превръщах в литература... Да, взимах. Но и давах книга след книга, хиляди страници, предоставени на света - взимайте, слушайте, мечтайте, смейте се, плачете, размишлявайте - оставете ми да ви дам още повече!... Но така и не можах да повярвам, че литературата откупва страданието. Собственото ми незаконно дете. Нарекох го Емил Ажар. Пак от руски. Гари: Гори! Ажар: Жар. Ромен Гари на 70, 80, 90? Гротескно. Немислимо. Да си пръснеш черепа. Куршум в гърлото..." Из "Ромен Гари: въпросник за пред Страшния съд"