Нежни бури

4.3/5 ( ratings)

„Пол Верлен не е от ония поети, които се стремят да съчетаят себе си, цялата си същност, с огромната Вселена“, заключва Стефан Цвайг. И той е прав, но може би, както е при всички категорични твърдения, само частично. Има ли големи идеи в творчеството на Верлен? На пръв поглед – не! Какво голямо ни казва той? Тук вече отговорът не може да бъде еднозначен. Пол Верлен пише непретенциозни, най-общо казано, стихотворения; дори озаглавява една от своите стихосбирки „Песни без думи“ – в стремежа си да бъде естествен, той стига до там, че би бил щастлив да мине без основното градиво на словесното изкуство – думите. В този смисъл не бихме могли да търсим някакви големи философски обобщения. Но да оставим разсъжденията на философите. А при поета да се вгледаме в душевните му трепети, да познаем радостта от конкретното преживяване, от съпричастието.

Подбор, предговор и превод от френски – Кирил Кадийски.