Веднъж един странник срещнал Чумата и я запитал:
– Накъде си тръгнала?
– Отивам в Багдад – отговорила тя – защото трябва да убия там пет хиляди души.
След като се разделили, минало известно време и те отново се срещнали. И странникът упрекнал Чумата:
– Ти каза, че отиваш в Багдад да убиеш пет хиляди души, а всъщност погуби петдесет хиляди. Защо?
– Не е вярно – възразила Чумата. – Аз погубих точно пет хиляди, а останалите умряха от страх...
Границата между 19. и 20. век бележи едно особено явление: страхът започва да нахлува в света, да се разнообразява и да обхваща територии, които в предишните епохи не са го познавали. Тази, така да я наречем, СТРАХОВА ЕКСПАНЗИЯ обсебва не само нови географски региони на планетата, но и нови дълбини на човешката душевност. Заедно с развитието на науката и техниката, наред с постиженията на промишлеността, медицината, правото, икономиката и пр., т.е. на всичко онова, което характеризира цивилизацията, заедно с това се разгръща и глобализира страхът.
Веднъж един странник срещнал Чумата и я запитал:
– Накъде си тръгнала?
– Отивам в Багдад – отговорила тя – защото трябва да убия там пет хиляди души.
След като се разделили, минало известно време и те отново се срещнали. И странникът упрекнал Чумата:
– Ти каза, че отиваш в Багдад да убиеш пет хиляди души, а всъщност погуби петдесет хиляди. Защо?
– Не е вярно – възразила Чумата. – Аз погубих точно пет хиляди, а останалите умряха от страх...
Границата между 19. и 20. век бележи едно особено явление: страхът започва да нахлува в света, да се разнообразява и да обхваща територии, които в предишните епохи не са го познавали. Тази, така да я наречем, СТРАХОВА ЕКСПАНЗИЯ обсебва не само нови географски региони на планетата, но и нови дълбини на човешката душевност. Заедно с развитието на науката и техниката, наред с постиженията на промишлеността, медицината, правото, икономиката и пр., т.е. на всичко онова, което характеризира цивилизацията, заедно с това се разгръща и глобализира страхът.