Георги Хаджев /това е творческият му псевдоним, а на по-възрастните разградчани е познат с истинското си име Георги Хаджипетков/ е роден през 1951 година. В Разград е живял до 1981 година, в града е завършил техникума „Шандор Петьофи“. Живее във Варна, където се е занимавал дълги години с бизнес – производство на енергийни машини и апарати.
От няколко десетилетия е изкушен от литературното творчество. Пише често за Разград – града на младостта му.
Автор е на множество разкази, повести, приказки за деца и възрастни. Публикувал е свои произведения в списанията „Наша родина“, „Пламък“, „Простори“. Бил е редактор на вестник „Епоха“. През 1990 спира /за известно време/ да пише, като ползва за оправдание фразата на А.С.Пушкин: „Стиховете трябва да се пишат прекрасно, или да не се пишат изобщо“, като отнася същото и към белетристиката.
Настоящите разкази от сборника му „Обитателите на кафе Бразилия“ са художествено-документални очерци за популярни в близкото минало разградчани, които друг наш автор /Росен Лицов/ сполучливо нарече „пъстри граски камъчета“.
А защо Хаджев се е върнал към жанра? Лаконичо отговаря: „Кафе Бразилия беше ...“. Дали е успял? Ще каже читателят.
Георги Хаджев /това е творческият му псевдоним, а на по-възрастните разградчани е познат с истинското си име Георги Хаджипетков/ е роден през 1951 година. В Разград е живял до 1981 година, в града е завършил техникума „Шандор Петьофи“. Живее във Варна, където се е занимавал дълги години с бизнес – производство на енергийни машини и апарати.
От няколко десетилетия е изкушен от литературното творчество. Пише често за Разград – града на младостта му.
Автор е на множество разкази, повести, приказки за деца и възрастни. Публикувал е свои произведения в списанията „Наша родина“, „Пламък“, „Простори“. Бил е редактор на вестник „Епоха“. През 1990 спира /за известно време/ да пише, като ползва за оправдание фразата на А.С.Пушкин: „Стиховете трябва да се пишат прекрасно, или да не се пишат изобщо“, като отнася същото и към белетристиката.
Настоящите разкази от сборника му „Обитателите на кафе Бразилия“ са художествено-документални очерци за популярни в близкото минало разградчани, които друг наш автор /Росен Лицов/ сполучливо нарече „пъстри граски камъчета“.
А защо Хаджев се е върнал към жанра? Лаконичо отговаря: „Кафе Бразилия беше ...“. Дали е успял? Ще каже читателят.