Пет пиеси от словенски автори, преведени за първи път на български.
Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на ХХ век. Това са „Любов“ от Зофка Кведер , „Поквара в долината на свети Флориан“ от Иван Цанкар , „Случката в град Гога“ от Славко Грум , „Мъртвият идва за любимата си“ от Светлана Макарович , „А Леонардо?“ от Евалд Флисар .
Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата – в Кралство Югославия, четвъртата – по времето на СФРЮ и последната – през първата година на Словения като самостоятелна държава. Всички те попадат в дискурсната рамка модернизъм/постмодернизъм, по-точно между Belle Époque и сумрака на 90-те и могат да се четат глобално, като мегадрама в пет действия. Сюжетите им се основават върху ирационалното и инферналното, което ги приближава, макар и условно, към българската митологична, по-рядко наричана баладична драма – тенденция, започнала в периода на модернизма у нас и продължаваща до днес.
Пет пиеси от словенски автори, преведени за първи път на български.
Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на ХХ век. Това са „Любов“ от Зофка Кведер , „Поквара в долината на свети Флориан“ от Иван Цанкар , „Случката в град Гога“ от Славко Грум , „Мъртвият идва за любимата си“ от Светлана Макарович , „А Леонардо?“ от Евалд Флисар .
Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата – в Кралство Югославия, четвъртата – по времето на СФРЮ и последната – през първата година на Словения като самостоятелна държава. Всички те попадат в дискурсната рамка модернизъм/постмодернизъм, по-точно между Belle Époque и сумрака на 90-те и могат да се четат глобално, като мегадрама в пет действия. Сюжетите им се основават върху ирационалното и инферналното, което ги приближава, макар и условно, към българската митологична, по-рядко наричана баладична драма – тенденция, започнала в периода на модернизма у нас и продължаваща до днес.