"От известно време Николай Бойков обясняваше, че пише "Книгата на живота". Оказа се, че не е ставало въпрос за виц. Сега "Книгата на живота" е тук – в обем от малко повече от двеста страници, с първа глава, наречена "А като истина", пълна със стихотворения, дати, часове, конкретни имена на хора и местности, откровена, лека, точно така, както се очаква от писането на Николай Бойков.
...
Колкото до въпроса дали тази книга прилича на предишните книги на Бойков – да, тя прилича. Все едно Николай Бойков продължава да пише все една и съща книга – за очевидните неща, за онова, което е видимо за всички и онова, което трудно може да се открие сред общото. Както може да се очаква – всичко в книгата е педантично точно , пределно откровено и единственото, което май липсва са онези рисунки, които Бойков непрекъснато рисува.
Между другото - вероятно "Книгата на живота" ще прилича и на следващите книги на Николай Бойков. Защото онова, което той сам е определил като novel in progress, въобще не е случайно."
"От известно време Николай Бойков обясняваше, че пише "Книгата на живота". Оказа се, че не е ставало въпрос за виц. Сега "Книгата на живота" е тук – в обем от малко повече от двеста страници, с първа глава, наречена "А като истина", пълна със стихотворения, дати, часове, конкретни имена на хора и местности, откровена, лека, точно така, както се очаква от писането на Николай Бойков.
...
Колкото до въпроса дали тази книга прилича на предишните книги на Бойков – да, тя прилича. Все едно Николай Бойков продължава да пише все една и съща книга – за очевидните неща, за онова, което е видимо за всички и онова, което трудно може да се открие сред общото. Както може да се очаква – всичко в книгата е педантично точно , пределно откровено и единственото, което май липсва са онези рисунки, които Бойков непрекъснато рисува.
Между другото - вероятно "Книгата на живота" ще прилича и на следващите книги на Николай Бойков. Защото онова, което той сам е определил като novel in progress, въобще не е случайно."