Атомният човек

4.1/5 ( ratings)

Няколко думи – за неколцина читатели

Предназначени са за онези неколцина, които са чели някога тази книга и случайно биха посегнали към второто ѝ издание.

Не само човекът притежава съдба, своя история си имат и творенията му, дори когато представляват една такава съчинена история. Романът бе завършен през 1955 година, доста преди да се развихри онова, което днес наричаме научно-техническа революция и да настъпи космическата ера. Следователно наивността по отношение на някои неща и у автора, и у редакторите, в чиито ръце отиде книгата, беше почти закономерна. Три цели години редактори и рецензенти дискутираха дали така ще изглежда бъдещето, както бе го нарисувал авторът, а той пък напразно ги убеждаваше, че е искал да каже съвсем други неща в книгата си. Поне това, макар и млад, той знаеше още тогава: че научната фантастика не си поставя подобни цели, нито пък авторите й се смятат за пророци. Предсказването на бъдещето навярно е също почтен занаят, но си остава призвание на ясновидците, врачките и футуролозите. Редакторите обаче се наложиха и книгата излезе не в този вид, в който желаеше авторът й. Затова през всичките тези двайсет години оттогава на него все му се искаше да я пренапише някой ден. Но когато най-после намери време да се върне към нея, неочаквано му дожаля за някогашната му романтична наивност и той не намери сили да я зачеркне съвсем от книгата. Сигурно защото и в нашата лична съдба са ни скъпи дори глупавите й грешки.

Героят на първото издание беше американец, рожба на капитализма и аз бях си наумил чрез него да осмея буржоазния морал, като го съпоставя с мечтания морал на едно мечтано бъдеще. Но какво се получи? Много читатели ми казваха, че героят им е симпатичен и явно му съчувствуваха. А тези читатели бяха българи. Това ме накара да осъзная, че и под чуждото име той си е останал нашенец. И да стигна до прозрението, че всеки народ си има достатъчно писатели и достатъчно неща за осмиване, та по смешен в случая е бил опитът ми да изземвам работата на американските си колеги фантасти. Ето защо героят ми тук възкръсва с едно обикновено българско име.

И много други промени има в новото издание на романа. Наложиха се от простата причина, че го пренаписах вече в една възраст, когато — както казва поетът Пол Валери — и бъдещето не е вече това, което беше. Но въпреки това сърцето не ми позволи да изхвърля младостта си от своето първо научнофантастично произведение, та отново го оставям да разчита на милостивото снизхождение, с което обикновено се ползува всяка младост.