Има един тип лакардии, които мъжете започват да разказват след втората, а по-яките – и след третата, па и четвъртата ракия. Това не са анекдоти, не са и разкази. Но сто процента са по-смешни от първите и по-драматични от вторите. Темите им са мъжки и в тях естествено става въпрос за любимите места за игра на порасналите момчета – женските пазви и казармата.
Андрея Илиев е започнал да ги събира преди четвърт век. Една част от тях излязоха във вестник „Луд Труд“ преди години и няколко регионални медии, намират добър прием и в Интернет. През 2002 г. авторът ги събра в малка книжка, озаглавена „Истории от 4 х 100 с шопска салата“, чийто тираж се изчерпи за месеци.
Но историите продължават да се трупат и ето че на бял свят се появиха солидно допълнените „Истории от 4 х 100 БЕЗ шопска салата“.
И така, приятелю: искаш ли да бъдеш душата на компанията?
Да замаеш главите на момичетата край себе си?
Искаш ли да впечатлиш шефа си?
Или колежката с русата грива и дългите крака да те погледне с нови очи?...
Има един тип лакардии, които мъжете започват да разказват след втората, а по-яките – и след третата, па и четвъртата ракия. Това не са анекдоти, не са и разкази. Но сто процента са по-смешни от първите и по-драматични от вторите. Темите им са мъжки и в тях естествено става въпрос за любимите места за игра на порасналите момчета – женските пазви и казармата.
Андрея Илиев е започнал да ги събира преди четвърт век. Една част от тях излязоха във вестник „Луд Труд“ преди години и няколко регионални медии, намират добър прием и в Интернет. През 2002 г. авторът ги събра в малка книжка, озаглавена „Истории от 4 х 100 с шопска салата“, чийто тираж се изчерпи за месеци.
Но историите продължават да се трупат и ето че на бял свят се появиха солидно допълнените „Истории от 4 х 100 БЕЗ шопска салата“.
И така, приятелю: искаш ли да бъдеш душата на компанията?
Да замаеш главите на момичетата край себе си?
Искаш ли да впечатлиш шефа си?
Или колежката с русата грива и дългите крака да те погледне с нови очи?...