Смокините узряха, а кръчмарят вече пише сметката

4.7/5 ( ratings)

Човек, дори и добре да живее, достига до кота 60. И е редно малко да поспре. Да погледне назад, преди отново да продължи напред.
Назад… Разбунено и като че ли безкрайно море, което порят платноходки с разноцветни платна и ярки надписи по тях: „Любов”, „Щастие”, „Дълг”, „Приятелство”, „Другарство”… Има и няколко с черни платна и с пусти палуби… Нормално. Задължително, щом си вече на 60.
Напред? Сърцето май се свива: тесен Канал, който ти се струва, че ще прецапаш за броени секунди. Така ли е?… Божа работа. Опитът от изминалия живот подсказва, че препятствието само наглед е лесно преодолимо. Там, в дълбините му, зарити в калта, дремят чудовища, а над водата всеки миг ще полегне непрогледна мъгла, в която не можеш да различиш врага от другаря.
Но задачата е поставена, а мисията не е невъзможна. Имам близки, приятели, съмишленици… Хора, които обичам, и които ме обичат. Продължавам!
Тази книга с 25 разказа е подарък именно за тях – хората, с които през годините сме се срещнали и те са ми помогнали и окуражавали, за да стигна дотук. Сигурно ще пропусна някого. Нека никой не ми се обижда: надявам се, че докато преодолявам Канала, ще имам време и за още няколко книги…

Авторът