"Ако човечеството можеше да гледа през очите на Поета, би прозряло много свои бъдещи грешки и вероятно би ги избегнало. Уви! Човекът и светът следват своите тайни и неразбираеми за нас "вселенски" кодове, които неизбежно ни сблъскват с вечните въпроси: кои сме, откъде сме и къде отиваме...
в мощната, сякаш праисторическа стихия на самото съзидание, предизвикана от полюсите на битието, стремително ни въвлича Кирил Кадийски с новата си книга "Битие. Изход". Този малък свитък от 17 сонета няма нищо общо със съвременната българска литературна практика - той се родее с великите класически творения, които в днешното безвремие "удобно" прашасват по лавиците на библиотеките...
Звучи не бетховеновско в трагическите превъплъщения на лирическия АЗ, дръзнал да нагази в дълбоките води на познанието с риск да го погълнат, и с това се долавя вийоновска ирония - може би повик от младостта, - непрекъснатото разколебаваща се класическата трагика, гротескно изкривяваща пространството и времето от праисторическия Адам до днес.
Кадийски не дава отговори, не е и убеден, че въпросите му ще достигнат до множеството лутащи се "на брега" човешки същества. А... и не това е целта му: тази книга е изповед на един необикновен, силен и все още вярващ дух..."
Светлозар Жеков
"Ако човечеството можеше да гледа през очите на Поета, би прозряло много свои бъдещи грешки и вероятно би ги избегнало. Уви! Човекът и светът следват своите тайни и неразбираеми за нас "вселенски" кодове, които неизбежно ни сблъскват с вечните въпроси: кои сме, откъде сме и къде отиваме...
в мощната, сякаш праисторическа стихия на самото съзидание, предизвикана от полюсите на битието, стремително ни въвлича Кирил Кадийски с новата си книга "Битие. Изход". Този малък свитък от 17 сонета няма нищо общо със съвременната българска литературна практика - той се родее с великите класически творения, които в днешното безвремие "удобно" прашасват по лавиците на библиотеките...
Звучи не бетховеновско в трагическите превъплъщения на лирическия АЗ, дръзнал да нагази в дълбоките води на познанието с риск да го погълнат, и с това се долавя вийоновска ирония - може би повик от младостта, - непрекъснатото разколебаваща се класическата трагика, гротескно изкривяваща пространството и времето от праисторическия Адам до днес.
Кадийски не дава отговори, не е и убеден, че въпросите му ще достигнат до множеството лутащи се "на брега" човешки същества. А... и не това е целта му: тази книга е изповед на един необикновен, силен и все още вярващ дух..."
Светлозар Жеков