Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?
Не бързайте да потривате ръце, че най-после тия от парламента ще си го получат. Предстои безпрецедентно обединение на човечеството в името на това да си върне лудите...
За да отбележи 90-годишнината от рождението на Любен Дилов, издателство „Ентусиаст“ публикува том четвърти от събраните му съчинения, съдържащ хумористична и сатирична фантастика. В тома са поместени някои от най-знаменитите разкази на прочутия ни фантаст, включително и „Напред, човечество“, който се нарежда сред най-превежданите в чужбина български текстове за всички времена. „Новогодишна трагедия“ пък може да се приеме като тридесетилетен предвестник на днешните джендър трагикомедии с „третия“ и други полове, завладяли публичното пространство и медиите. Знаменателно „Осъзнаването на роботите“ излиза отново в годината, когато за пръв път се поставя открито въпроса дали андроид може да получи качеството „личност“, а „За Иван, който искаше да излезе“ е ярък представител на типичните диловски метафори за идиотщината на „дисциплинираните“ общества.
Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?
Не бързайте да потривате ръце, че най-после тия от парламента ще си го получат. Предстои безпрецедентно обединение на човечеството в името на това да си върне лудите...
За да отбележи 90-годишнината от рождението на Любен Дилов, издателство „Ентусиаст“ публикува том четвърти от събраните му съчинения, съдържащ хумористична и сатирична фантастика. В тома са поместени някои от най-знаменитите разкази на прочутия ни фантаст, включително и „Напред, човечество“, който се нарежда сред най-превежданите в чужбина български текстове за всички времена. „Новогодишна трагедия“ пък може да се приеме като тридесетилетен предвестник на днешните джендър трагикомедии с „третия“ и други полове, завладяли публичното пространство и медиите. Знаменателно „Осъзнаването на роботите“ излиза отново в годината, когато за пръв път се поставя открито въпроса дали андроид може да получи качеството „личност“, а „За Иван, който искаше да излезе“ е ярък представител на типичните диловски метафори за идиотщината на „дисциплинираните“ общества.