Театралното творчество на Агота Кристоф е писано в по-голямата си част преди да се посвети на изкуството на романа. Направеният подбор за поредицата „Театър х 3“ предлага три текста, много различни в своята композиция, както и в изграждането на персонажите и сценичното им присъствие.
„Плъхът" е може би най-политическата пиеса па авторката, в която критикува тоталитарните утопии и техните поклонници.
„Ключът от асансьора" е покъртителен разказ за осакатената любов, загубените илюзии и пълната зависимост на една жена от своя съпруг, който постепенно я лишава от всичките ѝ сетива - ръце, крака, очи, уши, за да не се поддава на изкушенията на околния свят и за да я сведе до безгласна буква, която да стои като предмет в дома му.
В „Изкуплението" двамата герои напомнят Бекетови несретници – един Глух и един Слепец си изкарват прехраната като улични артисти; единият свири на хармоника, а другият е огнегълтач. Ако в началото на пиесата те будят съжаление с окаяния си вид и ни карат да си мислим, че са преживели трагедия, която е съсипала живота им, впоследствие разбираме, че единият е бил терорист и е оглушал при атентат, в който са загинали много хора, а другият е работел в тайните служби и е измъчвал политически затворници.
Драматургичният свят на Агота Кристоф се свежда до факти, които са изложени в суров вид, без да бъдат коментирани, нито осъждани. Жестокостта, липсата на обич, предателството, лошотията обитават този мрачен свят на пропаднали човешки същества, загубили представа за истина и лъжа, за добро и зло, незнаещи кои са и за какво живеят.
Театралното творчество на Агота Кристоф е писано в по-голямата си част преди да се посвети на изкуството на романа. Направеният подбор за поредицата „Театър х 3“ предлага три текста, много различни в своята композиция, както и в изграждането на персонажите и сценичното им присъствие.
„Плъхът" е може би най-политическата пиеса па авторката, в която критикува тоталитарните утопии и техните поклонници.
„Ключът от асансьора" е покъртителен разказ за осакатената любов, загубените илюзии и пълната зависимост на една жена от своя съпруг, който постепенно я лишава от всичките ѝ сетива - ръце, крака, очи, уши, за да не се поддава на изкушенията на околния свят и за да я сведе до безгласна буква, която да стои като предмет в дома му.
В „Изкуплението" двамата герои напомнят Бекетови несретници – един Глух и един Слепец си изкарват прехраната като улични артисти; единият свири на хармоника, а другият е огнегълтач. Ако в началото на пиесата те будят съжаление с окаяния си вид и ни карат да си мислим, че са преживели трагедия, която е съсипала живота им, впоследствие разбираме, че единият е бил терорист и е оглушал при атентат, в който са загинали много хора, а другият е работел в тайните служби и е измъчвал политически затворници.
Драматургичният свят на Агота Кристоф се свежда до факти, които са изложени в суров вид, без да бъдат коментирани, нито осъждани. Жестокостта, липсата на обич, предателството, лошотията обитават този мрачен свят на пропаднали човешки същества, загубили представа за истина и лъжа, за добро и зло, незнаещи кои са и за какво живеят.